Направо към съдържанието

Любомир Сагаев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любомир Сагаев
български музиколог и общественик
Роден
Починал

Националност България
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Публикации„Книга за операта“ (1964)
Награди„Заслужил деятел на изкуството“

Любомир Константинов Сагаев е виден български музиколог и общественик.

Любомир Сагаев е роден през 1917 година в семейството на Константин Сагаев (1889 – 1963) – писател, театрал, дипломат и основател на Българската драматическа школа, и на актрисата Олга Сагаева (1891 – 1968). Негов брат е композиторът Димитър Сагаев (1915 – 2003).

През 1941 година завършва Теоретичния отдел на Държавната музикална академия, където негови преподаватели са проф. Панчо Владигеров (пиано) и проф. Веселин Стоянов (теория). Професионалният му път започва още по време на следването, когато работи като пианист в театър „Одеон“ и корепетитор в Софийската народна опера.

В периода 1945 – 1951 година Любомир Сагаев работи като музикален редактор в Радио София.[1]

През 1951 година започва работа в Софийската държавна филхармония: първо на длъжност артистичен секретар (до 1956),[2] а впоследствие от 1961 до 1973 година – като неин директор.[1] От 1973 до 1977 е директор на Българския културен център във Варшава.[1]

Голяма част от дейността му е посветена на Съюза на българските композитори, където е организационен секретар в периода 1958 – 1961 година и заместник-председател от 1980 година.[1]

В Столичния съвет за култура Сагаев заема поста заместник-председател между 1977 и 1980 година.[1]

Сагаев развива сериозна дейност като музикален критик, лектор, публицист и популяризатор на класическата музика в България. Автор е на голям брой радиопредавания, анотации към програмите на Филхармонията, брошури, статии с музикална критика.[2]

През 1977 година е удостоен с почетното звание „Заслужил деятел на изкуството“.[1]

Любомир Сагаев е автор на редица изследвания в областта на българската музикална история. По данни от Енциклопедия на българската музикална култура към 1967 година, е автор на около 200 статии, на няколко кратки очерка за български и чужди композитори като Маестро Георги Атанасов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков и Волфганг Амадеус Моцарт и на няколко монографии:

  • „Българско оперно творчество“, София, „Наука и изкуство“, 1958, 160 стр.
  • „Маестро Георги Атанасов“, София, „Наука и изкуство“, 1960, 136 стр.
  • Книга за операта“, София, „Наука и изкуство“, 1964, 460 стр.[2]
  • „Съвременно българско оперно творчество“, 1974.
  • „Българската култура – древна и съвременна“, 1978 ((pl)).[1]
  • „Книга за балета“, 2006.
  1. а б в г д е ж Енциклопедия „България“, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 10.
  2. а б в Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 385 – 386. (на български)